История с паметник

Повече за Цар Иван Срацимир можете да прочетете тук (Източник: http://istoria.bg):

Цар Иван Срацимир е владетел на Видинското царство, втори син на цар Иван Александър (1331-1371) от първата му съпруга Теодора, дъщерята на влашкия воевода Иванко Басараб. Той е роден в Ловеч през 1325 година в дома на дядо си деспот Срацимир, на когото е кръстен. Цар Иван Александър има петима синове и три дъщери от два брака. Престолонаследник е първородният му син Михаил Асен, но Иван Александър обявява за царе и двамата му братя Иван Срацимир и Иван Асен ІV, което поражда съперничество между тях. През 1345 година той изпраща първата си жена в манастир и се оженва за красивата еврейка Сара, покръстена с името Теодора ІІ. Под нейно влияние за престолонаследник на Търново е обявен "багренородният" син от втория брак Иван Шишман.

Иван Срацимир е изпратен във Видин. През 1356 г. той се обявява за самостоятелен владетел с титлата "Цар на българи и гърци". Иван Александър е принуден да приеме мълчаливо този факт.  Иван Срацимир се оженва за дъщерята на влашкия воевода Николае Басараб- Анна, и почти прекъсва връзките си с Търново, като се сближава с власите.

Скоро видинският цар е принуден да понесе тежки изпитания. През 1365 година маджарският крал Людвик І Анжуйски му поставя ултиматум да се признае за негов васал. Българският владетел отказва и кралят потегля срещу Видин. След едномесечна обсада на 30 май градът е превзет.  Цялото царско семейство е пленено и заточено в крепостта Химник (в дн. Хърватия), където е подложено на унижения и е принудено да се откаже от православието и да приеме католицизма.

Иван Александър не успява да помогне веднага на своя син, но през 1369 година организира коалиция с участието на влашкия владетел Владислав Влайку и деспот Добротица. Обединените православни сили прогонват маджарите от Видин, връщат от заточение Иван Срацимир и той отново заема престола.

След смъртта на цар Иван Александър през 1371 година търновското царство се поема от Иван Шишман. Между двамата владетели се установяват толерантни отношения, които продължават до 1381 година. Тогава Иван Срацимир отделя  Видинската митрополия от Търновската патриаршия и я подчинява на Цариградската. С този акт видинският цар показва пълната си независимост от Търново.

Противоречията между двете български царства се проявяват по отношение на турските завоевания. Султаните прилагат старата максима "разделяй и владей" към балканските държави, като се стремят да ги противопоставят една на друга. Докато турската заплаха е все още далече от Видин, Иван Срацимир не се намесва във войните с турците. Но през 1388 година Али паша завладява територии в Северна България и обсажда Никопол. Иван Шишман понася главните удари, а Иван Срацимир е принуден да се признае за турски васал и да приеме турски гарнизон във Видин.

През 1393 година при обсадата и превземането на Търново от султан Баязид Иван Срацимир не помага на брат си. През 1395 година той изпраща делегация при турския управител на Търново, водена от престолонаследника Константин и видинския митрополит Йоасаф. Преговорите засягат статута на българските земи след гибелта на цар Иван Шишман и правото на Видинската митрополия над Търново. Делегацията получава мощите на св. Филотея и те са пренесени тържествено във Видин. За светицата видинският митрополит написва похвално слово, в което я моли да закриля цар Иван Срацимир и неговата държава от "варварско погубване".

Маджарският крал Сигизмунд организира кръстоносен поход срещу турците, в който участват маджари, поляци, французи, германци и англичани. През лятото на 1396 година тази войска, наброяваща около 60-хиляди души, стига до Видин. Цар Иван Срацимир отваря вратите на града пред кръстоносците и се нарежда на тяхна страна, надявайки се на успех. На 25 септември 1396 година крал Сигизмунд обаче претърпява пълно поражение в битката при Никопол.

След тази победа султан Баязид се отправя към Видин. Иван Срацимир го посреща пред стените на града "без страх поради получените обещания", както пише Григорий Цамблак. Какво е обещавал султанът не е ясно, но градът е превзет и царските съкровища са разграбени.

Цар Иван Срацимир е заточен в тогавашната турска столица Бурса в Мала Азия. Предполага се, че завършва живота си в тъмницата, удушен по заповед на султана през 1397 година.

Видинският цар Иван Срацимир независимо от брат си цар Иван Шишман в продължение на половин век отстоява българските територии, духовните и материални ценности на държавата и народа. Неговото дело продължава синът му Константин ІІ Асен. Заедно с братовчед си Фружин (син на цар Иван Шишман и престолонаследник на Търновското царство) организира поход, като предвождат през 1408-1413 година първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин. Константин II Асен е считан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през 1422 година.