З март- ден за памет

Според този договор България е населена от 4 800 000 души. Държавата се управлява от княз, избран от населението, с одобрението на Великите сили и Високата порта.

Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция).

Предвижда се и временно руско управление за срок от 2 години, което се осъществява от специален императорски комисар. Новата държава има данъчни задължения към Високата порта. Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора.

По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор от юли 1878 година. Санстефанска България е разделена на пет части:

Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана;

земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта;

Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана;

градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия;

Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия.

Вчера кметът на Враца Калин Каменов и заместник кметовете Мария Попова и Петя Долапчиева раздадоха 2 500 знамена.

Припознават ли съвременните българи символите на държавността, питам колегата Александър Русев:

"Мисля, че ги припознават. Гербът, знамето и химнът на България присъстват в живота ни. Когато наш спортист спечели в голямо международно състезание- звучи химнът и се издига българското знаме. А гербът присъства във всички официални документи. Когато българите са обединени от определена кауза, издигат националния флаг- както при празнични поводи, така и при протести например. Обърнете внимание на българите в чужбина- на всички техни събития присъстват българските символи. Освен това символите на държавността се изучават и в училище."

"Освен националните символи на държавността, да не забравяме и регионалните- има ги във всяко населено място. Те са начин за запазване на паметта. Дали ще е паметник, местен герб, химн на града- важното е да е ясно какво представлява този символ за живота на хората в това населено място. Националните символи са ясни. Аз не допускам, че има хора, които не ги припознават. Бих искал да кажа друго- мисля, че не трябва да се затваря отбелязването на важни дати от нашата история по повтаряем и познат до втръсване начин. Свързването на празника с определено място и определен протокол, носи негативизъм. България е достатъчно богата на история и може да се търсят различни места- това би накарало гражданството и най-вече нашите деца, да се замислят какво празнуват, защо го празнуват и как го празнуват. Това е бъдещето- защото ако те не участват в тези празници, след време самите празници няма да ги има", коментира професорът на историческите науки Милко Палангурски.

Факт е, че откакто видинската група за исторически възстановки на патриотичен клуб "Бдинци" Видин, към Национален съюз "Единение", участва в празниците, видинчани започнаха да излизат с децата и внуците си на площад "Бдинци" и с всяка следваща година участващите в честването на бележити исторически дати стават все повече. Расте броят на зрителите, расте и броят на "актьорите". Така бе и тази година, когато в създаването на живите картини отново се включи Георги Маринов, председател на съюз "Единение", неговият заместник Красимир Иванов, момчетата от "Тимошки хайдути" Брегово, приятелите им от клуб "Поп Минчо Кънчев"- от Стара Загора, Нова Загора, Казанлък и Мъглиш, клуб "Чакър Войвода" Самоков и Сдружение "Традиция-2015" Плевен.

За символите на държавността си поговорихме и с Мария Новакова, главен експерт в "Държавен архив" Видин:

"Символиката е важна част от държавността, а по-общо, от принадлежността към идея, общност, цел. Средновековната българска държава установява и развива трайна хералдическа традиция, а гербовете й са известни извън нейните предели- на Балканския полуостров, Унгария, Австрия и Русия.

В епохата на Българското възраждане гербът на България се появява върху литографии, отпечатани в Сърбия, Австрия и Русия, върху знамето на българските доброволци в Кримската война, върху някои от четническите знамена, върху печатите на революционните комитети и кокардите на въстаниците от Априлската епопея. Един от въпросите, които трябва да реши Учредителното събрание, е свързан с установяването на новите национални символи. Отговорът му се съдържа в Глава IV- За герба на Княжеството, за печата и за народното знаме:

"Българский Държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървено поле. Надъ полето Княжеска корона. На държавний печатъ се изображава гербътъ на Княжеството."

Въпросът с герба е решен съвсем формално с чл. 21 на Конституцията, но неговото графично и цветово композиране, съдейки от протоколите на Учредителното събрание, е оставено за по-късно, за "хора, вещи в тия работи". Няма обяснение какви трябва да бъдат короната, формата на полето и другите детайли. Ето защо до окончателното изработване на държавния герб се използва гербът на България от "Стематография" на Христофор Жефарович, но монтиран в хермелинова мантия, с княжеска корона над нея. Причините за това решение можем да намерим в огромната популярност на книгата, издадена през 1741 година, сред българския народ в епохата на нашето национално Възраждане. Изображението на герба в нея се придружава от едно четиристишие, в което се казва: "Светъл лъв на черно поле се изправя".

Новоприетият герб е използван за оформяне на корицата на Търновската конституция. Той присъства в ордена за храброст "Велик кръст" и звездата към него, учреден на 1 януари 1880 година. През същата година разисквания се водят и от Второто обикновено народно събрание, което приема Закона за сеченето на българските монети. Позовавайки се на стенографските дневници, можем да съдим за разгорещените прения и настроенията за демонстриране на единството на трите български области- Мизия, Тракия и Македония- посредством символите, цитирам: "житни класове, ружеви цветове и лаврови листя" и за включването на девиза "Съединението прави силата".

Българският герб претърпява няколко изменения, дължащи се на вписването на фамилната хералдика на двамата ни владетели Александър Батенберг и Фердинанд. В държавния ни герб влизат редица елементи от гербовете на Хесенския, Сакс-Кобург-Готския и Бурбонския двор, но се запазва българският национален символ- Лъвът. Това продължава до 1930 година, когато е приет Законът за държавния печат и е утвърдена окончателно голямата форма на държавния герб.

Тук е мястото да споменем описанието на Феликс Каниц на новосформираната гражданска милиция във Видин. По време на посещението на генерал-губернатора княз Дондуков-Корсаков в следосвобожденски Видин на 29 октомври 1878 година:

"...пред него дефилирали българските въоръжени момци с калпаци и лъвчета на челото".

През 1934 година Видинската община, ръководена по това време от нашия енергичен съгражданин д-р Бърни Бончев, също замисля изработването на герб на нашия стар град. Поръчката е възложена на Техническия отдел и е изпълнена от нашия съгражданин Живко Попов, с помощта на градския архитект Майер Аладжем. На 18 февруари 1936 година общинските съветници приемат проекта и решават той да бъде изработен от метал и поставен на Стамбол капия, като под него също с метални букви се изпише "Столична врата". Днес този надпис липсва, но нашите съграждани могат да видят герба, който преди няколко години беше почистен.

През 1995 година художникът Красимир Кръстев предложи съвременен вариант на герб, който се придържа към символите на стария, но предлага изчистена графична форма, която се използва и в момента, като запазен знак на Видинската община.

Според чл.23 от Търновската конституция, "Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално." Първообразът на българския национален флаг се пази в Националния военноисторически музей. Става въпрос за знамето, изработено от българката Стилияна Парашкевова, от Браила, за нашето опълчение, връчено на 8 май 1877 година край Плоещ. То е трицветно, със същото разположение на цветовете- отгоре надолу- бяло, зелено и червено, и изображение на лъв, изправен на задните си крака.

Знамето като национален символ заема мястото си в новата държавна обредност. В протоколите на Видинския общински съвет откриваме решения за отбелязване на различни празници, като с глашатай да се обяви на гражданите да украсят къщите и дюкяните си с народното знаме.

През 1883 година, на 17 април, по този начин се чества годишнината от избирането на Александър Батенберг за български княз, а на 25 август 1884 година общинарите решават да украсят крайбрежната алея с трицветни знамена за посрещане на княза, ако той реши да слезе на Видинското пристанище.

През 1885 година се обсъжда украсата на града с националния флаг за наближаващите Великденски празници и рождения ден на Негово Височество Княза.

Когато говорим за знамена, не можем да не припомним историята на знамето на Трети пехотен бдински полк. Полкът е формиран през 1884 година, с княжески устав на основата на Ломпаланска, Свищовска и Берковска дружини, като получава знамето на Седма Ломпаланска дружина. През 1918 година, след подписването на Солунското примирие, полкът, който е на позиции на Битолския фронт, е оставен като заложник на Съглашенските военни части. Във видинския архив се пази спомен на полковия знаменосец, записан от Недко Жиков. В него се разказва за спасяването на знамето по време на 18-месечното пленничество в британски лагер край Солун. Когато се разнася новината за предаването на полка знаменосецът предлага на полковника си да изгорят знамето, за да не бъде пленено заедно с тях, но преди аутодафето сваля знамето от дървената дръжка и слага на нея брезентов калъф. Светинята е зашита под хастара на войнишката куртка на Ангел Йонов, където остава до освобождаването му от плен през октомври 1919 година. Много емоционално е описано завръщането на знаменосеца във Видин, където е посрещнат от командира на полка, който целува знамето, докато всички присъстващи коленичат, приветстван от гражданството като герой и под звуците на "Шуми Марица" е носен на ръце."

Нека сега да дадем отговор на поставените в началото на нашия разговор въпроси за знамето, герба и химна на Република България:

Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу. Цветните полета са еднакви по форма и размери. (Извадка от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България)

Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв, на тъмночервено поле, във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита, върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант, е изписано със златни букви "Съединението прави силата". Гербът на Република България се изобразява на държавния печат по начин, определен със закон за държавния печат.

Изобразяването на герба на Република България на други места, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други, се допуска само с акт на Министерския съвет. (ЗАКОН за герб на Република България, обнародван в Държавен Вестник, бр.62 от 05.08.1997 година)

Химна на Република България можете да изтеглите тук:

През 2013 година във Видин гостува документална изложба, посветена на 150-годишнината от рождението на автора на националния химн на България- Цветан Радославов. Тя бе подредена в "Държавен архив" Видин. Показаните документи, фотоси, нотни записки са предоставени от фондовете на Научния архив на БАН, от Националния исторически музей и историческия музей в Свищов, както от Художествена галерия "Николай Павлович" и училище "Цветан Радославов" в Свищов. "Изложбата представя разгърнат и увлекателен разказ за живота и делото на Цветан Радославов- ученият, учителят и творецът", каза тогава доц. Ружа Симеонова, директор на Научния архив на БАН. Да си припомним:

"Акцентът на изложбата е ето на това табло. Тук има един документ, който ние наричаме оригинал на националния химн. На него пише, че е изпят от проф. Шишманов през 1926 година, нотиран е от Панчо Владигеров и е създаден възоснова на т.н. Свищовско или Влашко хоро", обясни Цветана Величкова, един от авторите на изложбата. След което припомни и една от версиите за първото запяване на бъдещия химн- през 1885 година. Тогава български студенти от Виена, сред които е бил и Цветан Радославов, след като научили, че България е във война, се качили на кораб и потеглили към родината- за да се включат в Студентския легион и да бранят Отечеството.

"При вида на родната земя, навярно някъде тук, при Видин, те запяват тази патриотична песен, която ги е мотивирала да оставят университетските си катедри и да дойдат да участват във войната в защита на родината", каза Цветана Величкова.

Повече можете да научите, ако видите изложбата "Основите на българския парламентаризъм", посветена на патрона на видинската природо-математическа гимназия "Екзарх Антим І". Експозицията е подредена в една от обновените зали на училището и съдържа 25 постера със снимки и факсимилета на документи, карти, ръкописи, спомени, стари фотоси.  Включени са документи, чиито оригинали се съхраняват в Централния държавен архив- във фондовете на Канцеларията на Императорския руски комисар, Народното събрание, Министерския съвет, Монархическия институт, Областното събрание на Източна Румелия, Министерството на външните работи и изповеданията, както и в някои лични архивни фондове- на Константин Стоилов, Христо Стоянов, Иван Андонов. Показани са гравюри и карти от колекцията на Симеон Симов, както и копия на документи от чуждестранни архивохранилища от колекциите Русия, Франция, Австро-Унгария и Германия, съхранявани в Централния държавен архив. Организатори на изложбата са Народното събрание, Държавна агенция "Архиви"- Централен държавен архив, със съдействието на Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"- Български исторически архив".

В съседство- в сградата на Държавен архив Видин, е подредена още една изложба, посветена на екзарха-  "Вяра и държавност". Експозицията съдържа документи и ценни вещи с историческа стойност от живота и делото на Екзарх Антим І Видински. Оригиналите на показаните документи се пазят в Централния държавен архив, в архивните фондове на Българската екзархия, на Народното събрание и на Монархическия институт, в Държавен архив Видин, където се пази богатият личен архивен фонд на Антим І. Включени са и документи и вещи с историческа стойност, които се пазят в Държавните архиви във Варна, Монтана, Враца, в Държавния военноисторически архив Велико Търново. Както и факсимилета от Дневниците на заседанията на Учредителното народно събрание, предоставени от Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" София.

Днес е 3 март. Ден за памет. На колоната на хан Омуртаг, издигната през 882 година и открита в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, е издълбан надписът:

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Но нека роденият последен, като гледа тия писмена, да си спомни за оногова, който е издигнал този градеж."

Да, днес е ден за памет. А най-доброто училище за памет е семейството.

Имам един добър приятел, който се казва Омуртаг. "А, така ли?", го питат, когато се запознава с нови хора. Често се случва да се шегуват с него и да питат: "А как се казва баща ти?" "Крум", казва моят приятел. Познавачите на нашата история веднага се опитват да продължат шегата: "А да имаш син Маламир?" "Имам", казва моят приятел Омуртаг. Историята е напълно истинска. Той е Омуртаг. Син на Крум и баща на Маламир. За него и за всички, добри хора, които гарантират бъдещето на България, като възпитават на памет децата си, Честит празник!