"Истина ви казвам, един от вас ще ме предаде."
Хлябът, разделен от Иисус между учениците, става символ на Тялото Христово, а виното- символ на Неговата свята кръв.
Велики Понеделник е денят, в който Христос прогонил от храма в Йерусалим хората, които вместо да беседват за вярата, ползвали божия дом за тържище. В гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. От този ден в делничния ни речник е останала фразата "Да изгоним търговците от храма".
Велики Вторник е белязан от нравствените беседи, които Христос води със своите ученици. В третия ден от Страстната седмица Юда уговаря да предаде Исус за 30 сребърника. На Велики четвъртък Иисус отвежда учениците си на Елеонската планина и там отправя последната си молба:
"Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая горчива чаша, обаче не както аз искам, а както Ти. Ако не може, нека бъде Волята твоя."
Още същата нощ в Гетсиманската градина Юда сочи на стражите Учителя с думите: "Когото целуна, той е. Него хванете!" Това е денят, в който Иисус изрича още един от заветите си- той възпира учениците си да го защитят с оръжие, с думите: "Който нож вади, от нож погива". Стражите го отвеждат при Понтий Пилат, който не го намира виновен в нищо и като се опира на традицията на Пасха поне един затворник да бъде помилван, пита юдеите кого да освободи. Тълпата обаче избира разбойника Варава, а за Спасителя крещи: "Разпни го!" Денят дава много поводи за размисъл за безрезервната любов, за вярата в смисъла на саможертвата, за способността истински да прощаваме.
Велики Четвъртък е много важен ден и в българския етнокалендар. Ден за памет към преминалите в отвъдното близки и ден за подготовка на празничното посрещане на вестта за Възкресението на Спасителя, която идва в 12-тия час на събота срещу неделя, напомня доктор Сашка Бизеранова, етнограф във видинския исторически музей:
"В много от видинските села на днешния ден се носи вода от близкия кладенец и се отлива в двора на дома- по чаша вода за всеки наскоро починал близък. Пали се и по една свещ. Днес се прави почистване на гробовете, след което се палят събрани бъзови клонки. Обичаят се нарича "Греене на душите на умрелите". Това е много стара традиция, вероятно с езически корени, защото се прелива вода, а водата е медиатор."
Назад в годините, при нейните детски спомени, ни връща 80-годишната Райна Димитрова, от видинското село Гомотарци:
"В четвъртък баба боядисваше яйцата. После нашите майки и баби ни водеха в храма- с цветя и обредни питки. Там те раздаваха за починалите, а вечерта оставахме да пренощуваме в черквата. Постилахме си по някое чердже на дюшемето на балкона, където пееше черковният хор. В сънищата ни идваха думи от службата на свещеника, черковни песнопения, лица на изобразените в стенописите светци..."
В четвъртък вечер свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата и тялото. По време на литургията се четат 12 определени откъса от Евангелието. Това е денят, в който можем да се замислим за безрезервната любов на близките ни или за цената на нечия целувка.
Велики Четвъртък носи много символика. Днес във всеки християнски дом се боядисват великденските яйца. Какво повелява традицията? Питам етнографа Десислава Божидарова, от видинския исторически музей:
"Най-възрастната жена в дома, за която се е вярвало, че е носител на знанието и опита, рано сутрин е вземала първото снесено яйце и го е показвала на слънцето.
Боядисвала го е червено и с него е натривала бузките и челцата на децата в къщи, като е почвала с мъжките рожби- защото те са продължителите на рода- на кръвта и името. За боядисването на яйцата се е отделяло много време. Използвали са природни материали- с люспи от лук са боядисвали червени яйца. Но тези люспи от предния ден са били сварени и оставени да "пуснат" боята си. Яйцата са оставяни да се варят в самата отвара. Ето тук има яйца, боядисани с топло червено вино- те са червени, розови, кафеникави- значение има естественият цвят на яйцето. Зеленият цвят е постиган, като яйцата са били сварявани в извлек от коприва. Чисто. Безвредно, дори полезно."
Докато си говорим с Деси, край нас се носи гълчавата на децата, които участват в работилницата за изписване на великденски яйца, защото се намираме в музей Кръстатата казарма на Видин.
Какво от старите методи са усвоили и какво прибавят от себе си малките художници?
"Лесно се боядисват. С бял маркер се рисуват картинки, символи, всеки може да си напише буквичката. Аз нарисувах звезди. Аз слънце. Аз вълнообразна линия- днес научих, че тя е символ на безкрайността и на мъдростта. Затова избрах нея. Ако искаш да е шаренко, го увиваш в памук и капваш от всички бои. Оставаш го така да престои, а когато го развиеш е много красиво. Първо написах с бял маркер "Честито Възкресение", а после го пуснах в боята. Може да се сложи листенце, да се върже с чорапче и така да се топне в боята. Също става много красиво. Аз използвах жълто, червено, синьо и зелено", споделят своите идеи децата.
Какво помнят за боядисването на великденските яйца от детските им години няколко пораснали видинчанки- говорим си с Валя Маринова и нейни приятелски от клуба за възрастни хора "Златна есен":
"Баба събираше коприва, вареше я. Отвари за боядисване приготвяше от липов цвят, от листа на червен лук, от орехова шума. Яйцата се варяха в тези отвари- ставаха зелени, червени, златисти, кафеникави... Бледо лилав цвят се получава от обелките на сладки картофи- но сега по нашия край май рядко някой гледа такива картофи. Може в старо тънко чорапче да се сложи яйцето, като така се закрепва към него листенце от детелина, от роза, от магданоз. Предварително с восък баба "изписваше" яйцата. върху восъка боята не хваща и така се получаваха красиви картинки. Сега слагат ваденки... за по-бързо. И боята е от магазина- в блистери- като лекарство... Е, нищо. Нека да е с боя от магазина. Важното е да ги боядисват заедно- баби и внуци", обобщават възрастните жени. Като напомнят, че с първото яйце се натриват челата на децата и после то трябва да се сложи в иконостаса на Богородица. А старото яйце да се пусне в реката или да се зарови в корените на плодно дърво.
"Народните обичаи се предават през вековете, народната култура пази и надгражда хилядолетна памет", казва доктор Сашка Бизеранова.
Днес е Велики четвъртък. Денят на предателството. Денят на последните човешки колебания на Богочовека Иисус. Денят на обрат от "Осанна!" към "Разпни го!" Денят, в който Той смирено приема съдбата си. Предаден и осъден, на Разпети петък Иисус сам изнася кръста си до Голгота. Безропотно понася подигравките на войниците и на тълпата и се моли за тях:
"Отче, прости им, те не знаят що правят."
Когато идва Неговият час, мрак забулва света, а завесата на Йерусалимския храм се раздира- знак, че Старият завет се свършва. Казват, че на Разпети петък и пиле не пее... В този ден християните на се хранят, пие се само вода. "И биде разпнат за нас, и страда, и биде погребан", четем в Символа на вярата.
Събота и Неделя са дни на възхвала и радост. Христовото Възкресение е най-щастливото събитие за християните по цял свят, защото е поличба за спасение. Чрез учениците си Синът Божий оставя завета си към всички нас: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света." С изкуплението на първородния грях Христос върна на хората и личната отговорност пред собствената им съдба- живеят ли по Божиите закони- тяхно ще е Царството небесно. Греховни ли са- безсмъртната им душа ще изкупва греховете им вечно... Ако има повече любов между хората, по-малко място ще остане за омраза.
Граждански протест се проведе през декември м.г., заради лошото състояние на пътя Козлодуй - Лом , част от републикански път II-11. В началото на януари т.г. последва втори . На 9 януари от АПИ съобщиха , че предприемат действия за трайно и дългосрочно подобряване на експлоатационното състояние на второкласния път II-11 в участъка Лом -..
Днес ще посетим село Добролево в община Борован. Намира се на 40 км северно от Враца, на 30 км южно от Козлодуй и на 35 км от Оряхово. Разположено е в китна долина на двата бряга на Барата, малка рекичка, която се влива в Бързица. Селото има интересно минало. - останки от праисторическо селище от бронзовата епоха се намират по левия бряг на..
Населението на България в края на 2024 година е 6 430 000 души. За една година то е намаляло с 8 100 души, сочат данните на Националния статистически институт. През изминалата година страната са регистрирани малко над 53 700 родени деца, като спрямо предходната година броят на живородените бебета е намалял с 3 700. В края на 2024 г. хората на 65..
Всяка пета фирма у нас планира съкращения, показва изследване на Българската конфедерация по заетостта. Работодателите в страната запазват умерен оптимизъм по отношение на пазара на труда за периода април - септември 2025 година, отчитайки положителен коефициент на заетост от 3%. Причините са разнопосочни, като сред тях са сезонна заетост,..
"Българската армия има огромна роля в нашата история още от Средновековието до наши дни. Още през средните векове тя е била основен стълб на държавността, който успява да се съхрани и през Третата българска държава, когато Българската армия освен като институция, която вдъхва доверие и уважение сред нашия народ, на нея се гледа като инструмент,..
Днес храмовия си празник чества Белоградчик . Местната църква "Свети великомъченик Георги Победоносец” е на близо 160 години, разказа отец Рафаил , архиерейски наместник на Белоградчишката духовна околия: "Историята на храма е малко забулена в тайна, нямаме достатъчно информация за него. При ремонт преди години бе открито, че на северната фасада..
5 май е ден, който обединява акушерките по цял свят. Отбелязва се от 1992 г. по инициатива на Международната конфедерация на акушерките, с цел да се популяризира дейността на медицинските работници в тази сфера и да се повиши осведомеността на обществото за грижите, които те полагат за майките и новородени деца. "Тя се грижи за майката в..