Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Подобрява ли се бизнес средата в Северозапада

3
Снимка: Радио Видин

Преди дни столицата бе домакин на конференция на тема "Как да преодолеем икономическите неравенства между регионите в България и да създадем по-добра бизнес среда". Конференцията "Бизнесът и регионите" бе организирана от списание "Икономист" и Българската стопанска камара. В нея участваха министри, кметове, икономисти и представители на бизнеса. Регионалното неравенство и малките и средни предприятия, като гръбнак на икономиката, са двете доминиращи тeзи в икономическите дебати у нас- това заяви  председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев. За него обаче неравенството е шанс и възможност, а не драма. Той подчерта, че големите фирми поддържат живи регионите като даде за пример затварянето на "Химко", което е нанесло съкрушителен удар над Враца и региона. Големите фирми създават бизнес за множество по- малки, обясни Радосвет Радев и даде за пример "Кремиковци", след чието затваряне около 500 по- малки фирми са загубили основния си контрагент и повечето от тях са изчезнали напълно. Един от модераторите на проведената конференция бе Боян Рашев, представител на консултантска компания у нас, която помага на бизнеса и институциите да управляват въздействието си върху околната среда и общностите, като запазва икономическата си рентабилност:

"Не случайно в Северозападна България ние нямаме клиент и не съм стъпвал там по работа. Причината да нямаме клиенти е, че няма значим голям бизнес в този регион. Като изключим АЕЦ "Козлодуй" аз за друга по- голяма фирма не се сещам."- обясни Боян Рашев.

Пет пъти е разликата между най-слабо и най-силно развитите региони по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Добре че няма статистика на общинско ниво, защото ножицата на неравенството ще се окаже още по-голяма, заяви вицепремиерът Томислав Дончев на форума. Според него България в момента е във фазата на "фините настройки" в регионалната си политика. На конференцията присъства и един от представителите на бизнеса от Северозападна България- Диана Върганова, собственик на фирма за електроника във Враца:

"Както виждате на Монтана въобще не им пречи, че са в Северозапада- там бизнесът си върви, хората си имат кмет. Враца от три години и ние някак си имаме кмет и също сме тръгнали някак си, лека- полека да се оправяме. Докато местните органи не почнат да работят, нищо не може да ни спаси."- коментира Диана Върганова

Като една от основните пречки пред регионалното развитие вицепремиерът Томислав Дончев вижда липсата на междинно звено между общините и централната власт. Не става дума за създаване на нови администрации, а за развитие на капацитет за планиране и инвестиции на местно ниво, което обхваща територията на 2- 3 или повече области. Виновна ли е държавата за създадените през годините икономически неравенства между регионите- това попитахме Иван Велков, медиатор на конференцията и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара:

"Не може държавата и то абстрактно, наречена "държава", да само и единствено виновна за липсата на резултати на мотивация. Мисля, че големият дефицит на перспективи в Северозапада е отчасти, вследствие на няколко фактора. От една страна това е така и не случилата се реална децентрализация, която да позволи на местни общности, градски управи и на общини да търсят все пак някаква възможност за развитие и то да даде, поне временно и краткосрочно някакъв тласък на някои дейности."- каза Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара

Общините непрекъснато искат евро парите да генерират икономически растеж. В тази връзка, в момента с 1,6 млрд. лева по Оперативна програма "Региони в растеж" се обновяват 36 града, в които по различни проекти работят стотици фирми, съобщи от своя страна министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, която също участва в конференцията. За настоящия програмен период по програмата са осигурени и 369 млн. лева, които заедно с допълнително привлечен ресурс във Фонда на фондовете стигат 585 млн. лв., с които се осигуряват ниско лихвени кредити. Досега са одобрени 10 проекта за 33 млн. лева, сред които за реконструкция на синагогата във Видин, за градската зона на Плевен и други. Нужно ли е, обаче градът да е голям, за да предлага високи доходи на жителите си?

Пламен Христов, Команд ЕООД, Видин
Видинска фирма от години се налага на европейския и световен пазар с роботизираните системи, които произвежда. Сред стоките за масово потребление, които предлага предприятието са изключително качествените автоматизирани камини за отопление. Разговаряхме със собственика на фирмата Пламен Христов



"Ние работим, предимно за износ и не сме зависими от българския пазар. Това е в основата на нашата дейност. Единственото и най- тежко нещо, което съпътства развитието на нашия регион, това е липсата на комуникация. Нямаме изградена инфраструктура, нямаме абсолютно нищо, което да доведе чужд инвеститор тук."- коментира Пламен Христов.



Преди дни президентът на Република България Румен Радев се завърна от посещение в Китай. Като член на Управителния съвет на Българската стопанска камара Иван Велков, медиатор на конференцията също бе част от българската група. Според него можем много да се поучим от Китай, по отношение на предлаганите възможности пред представителите на бизнеса. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Жители на село Медовница: Искаме помощ- пътят е опасен!

Екипът на радио Видин е в село Мѐдовница, община Димово. Селото е на около 50 км от Видин. Потегляме по новата магистрала, но тъкмо когато сме се настроили да пътуваме удобно,  отбиваме по старото трасе на Е-79  и започваме да криволичим по тесния и изпълнен със завои път Скомля - Медовница.  По пътя върволицата от тирове е безкрайна и меко казана..

публикувано на 18.07.25 в 12:05
Владислав Панев

Владислав Панев: Събитията днес навяват спомен за 2020 година

Обвинения в корупция, арести и обиски: политическите нюанси, които изпълват горещото лято, напомнящо повече на раздираната от скандали 2020 година, отколкото на променила се България след серията от големи протести преди години.  От коалицията Продължаваме промяната-Демократична България подготвят вот на недоверие през септември, който да очертае..

публикувано на 17.07.25 в 10:00

Стабилна ли е икономическата ситуация в средата на годината?

Според Националния статистически институт, през юни общият показател на бизнес климата у нас се е покачил с 1.9 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, а в промишлеността запазва приблизително равнището си от май. Промишлените предприемачи оценяват..

публикувано на 16.07.25 в 10:45

Ще има ли Северозападът в обозримо бъдеще нормален път?

След близо 6 години строителство в началото на този месец най-после бе отворен за движение 33-километровият участък от новия скоростен път между Мездра и Ботевград. В експлоатация от миналата година е и 14-километровата отсечка Макреш - Бела. За да бъде завършен обаче целият изключително важен за Северозапада път, който ще свърже Видин и София,..

публикувано на 15.07.25 в 11:55

Предлагат промени в обучението по математика

Предлагат промени в Закона за училищното и предучилищното образование , сред които и преобразуването на настоящите природо-математически гимназии в специализирани училища, с прием от пети клас. Проблемът с достъпа до разширено математическо образование за децата се замита под килима, казват от Гражданска група "Математика за всички деца" ...

публикувано на 14.07.25 в 13:23

Село Праужда- място, забулено в мистика и тайни

В рубриката "Добро утро кмете" днес ще посетим белоградчишкото село Праужда. То се намира в Западния Предбалкан, на около 7 км от Белоградчик. Разположено е в северната част на планинския рид Ведерник. От околностите на село Праужда започват на изток Белоградчишките скали. Това е живописно място, където историята извира като непресъхващ извор. В..

публикувано на 11.07.25 в 14:47

Еврото - новата валута на България

Европейският парламент и министрите на финансите на Европейския съюз излязоха с окончателно решение за присъединяването на България към единната европейска валута. С 531 гласа "за", 69 "против" и 79 "въздържал се" в парламента беше одобрен докладът за присъединяването ни към еврозоната от 1 януари следващата година, с което България става нейният..

публикувано на 10.07.25 в 10:00