Русин Коцев: За успехите на ромите не се говори или, когато ги има, те се подценяват

На 8 април, когато е международният ден на ромите  говорим за предразсъдъците, за опитите да ги преодолеем, за богатството на етноса, за успехите и за различията, които ни правят по-богати. На тази дата се чества освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война. Обявена е за Международен ден през 1992 година.

На същата дата преди 50 години в Лондон е проведен за  първи път световен ромски конгрес.  Целта тогава е да се  обединят усилията на международното ромско движение и да се привлече вниманието върху проблемите на този етнос- образование, бедност, сегрегация. 50 години по-късно в България не сме се преборили с  предразсъдъците към хората от тази малцинствена група. Това е  мнението на Русин Коцев, доктор по съвременен български език, преподавател в Германия. Примерите, които посочва в подкрепа са от събития у нас през последните месеци и година:

"За съжаление нещата, които виждаме от началото на 2021 година, от началото на пандемията дори, говорят за това, че в България предразсъдъците и расизма са дълбоко вкоренени в общество. Видяхме го по време на пандемията с мерките спрямо ромските квартали, които бяха едни от най-суровите и не бяха добре мотивирани. Всъщност бяха продиктувани от чисто расистки подбуди. Знаем, че след едно изказване на българския евродепутат Джамбазки бяха затворени няколко квартала. Беше пуснат един дрон, който да наблюдава движението на роми в определения квартал. Пръскаше с дезинфектант, което е доста нередно на фона на това, че никъде другаде не е направено. Видяхме го и по време на изборите. Доста сайтове, включително и такива, които могат да се определят като качествени, избраха също да се плъзнат по повърхността и да отразяват проблеми, които са много близки до партийната идеология на някои крайно националистически партии и показаха това, че ромите гласуват, което е много странно,  защото, ако не гласуват, ромите са виновни, ако гласуват, пак са виновни. Въпросът е тук защо се говори за контролиран вот само при ромите, при условие, че има изключително много на брой държавни чиновници, има хора в общините и областните управи, които също гласуват по команда и това също е контролиран вот. За съжаление медиите не обърнаха достатъчно внимание на този факт. Затова аз казвам, че медиите играят много важна роля в тази система на расизма и те в ролята си на полупериферия се движат и към ядрото, където са партийните идеологии, и в периферията, където са тези крайни прояви като например затварянето на квартали или да речем пребиването на някой ром, просто защото е ром. За съжаление в България системата на расизма все още не е и припозната. Това е също другият голям проблем. За този проблем никой не говори. Нито една от партиите предизборно не засегна този проблем, тъй като смята, че вероятно ще загуби подкрепа. Това води до засилване на предразсъдъците."

В Кобленц, Германия, където преподава български език, Русин помага и за превода на документацията и общуването с родителите:

"Тук отношенията са напълно нормални. Не казвам, че липсват предразсъдъци, но по отношение на администрациите, на държавните администрации и на общинските администрации, наистина има едно приемане, едно разпознаване. Има го и това, което аз си мечтая за България- на ромите да се гледа като ресурс."

Русин поддържа свой подкаст. Представя успелите хора, или такива, които са пример, за да ги следваме. Нарича го "Гласът на безгласните". Обяснява, че ромите като цяло страдат от липса на представителство в обществения и културния живот. Казва, че в медиите няма да видим ромски журналист, въпреки че такива има, а сред актьорите изброява едно име- Наталия Цекова, която се появява на екран в различни продукции.  Отсъствието на ромите от обществения живот рефлектира и върху предразсъдъците, обяснява Русин:

"Това рефлектира и върху предразсъдъците, тъй като, когато нещо липсва, то означава за мнозинството, че не си струва да бъде показано, а след като не си струва да бъде показано, явно има някакъв недостатък в определената социална група. Всичко това е един омагьосан кръг и наистина е много сериозно."

Създава се образ за ромите, който е негативен, смята Русин. Често се водят дискусии за проблемите на ромите и дори се изготвят документи  без участието на самите тях. Като пример посочва новата стратегия за интеграция на ромите. От цялата комисия, която отговаря за съставянето ѝ само петима са от този етнос.

За успехите на ромите не се говори, а когато ги има, те се омаловажават, казва Русин:

"Има ваши колеги, които не са срещали достатъчно добри примери и когато се срещнат с такива, във въведенията към видеата или към репортажите често се използват изрази като "От гетото до Кеймбридж". На пръв поглед звучи нормално, но не съвсем, защото те всъщност омаловажават успеха, а единственото различно в случая с успелите роми е, че те са се борили много повече, тъй като срещу тях още от самото им стъпване в училище има стена от предразсъдъци. Те трябва да се преборят на всяка стъпка от развитието си първо с тези предразсъдъци, да се докажат и след това да вървят нагоре."

За проблемите според Русин трябва да се говори, а дискусията да започне от ромите, които могат да ги посочат. Допълва, че на този етап разрешаването им в България, както и в повечето европейски страни минава през осъзнаването на мнозинството.