Манол Глишев: Никой не обича това правителство, което е некадърно и се провали

Радио ВИДИН: Точно 6 месеца вече имаме правителство. Какво се случи през това време и има ли нещо, което не се случи?

"Нашето правителство е малко по-старо от Руско-украинската война, която промени много неща, извади наяве много зависимости, прибра под килима други теми, които бяха или може би още са, важни за нас. Ще си спомниш, а и нашата публика ще си спомни, че правителството се създаде общо взето, за да бъде наказан Борисов за престъпленията му. Това правителство е орел, рак и щука: набързо събрана коалиция от старата пост-комунистическа партия БСП, плюс демократите и каквото е останало от всички стари сини демократични прозападни идеи, т.е Демократична България, плюс неясен субект, който е грубо казано патриотичен, поне формално заявено, това е партията на Трифонов, а накрая добавяш партия, която няма собствена физиономия, това е партията, която сякаш изглеждаше направена от и за Румен Радев. Тази четворна коалиция трябваше да накаже Борисов. Какво трябваше да направи? Да смени Гешев като главен прокурор, да прокара съдебна реформа и в един момент да намери начина да прати Борисов и приятелчетата му в съдебната зала. Това щеше да е един умерен, но приличен успех. Между временно стана нещо голямо, огромно, страшно и опасно, че всички други грижи, поне според мен, би трябвало да минат на втори план. Това, което стана, което промени цяла Европа, е войната. Русия нахлу окончателно, без никакви уговорки, за да превземе цялата Украйна. Засега не успява, дано и не успее. Нашето правителство или не разбра задачата си, а именно, че тя се променя в хода на войната, или по-скоро може би разкри своята много дълбока руска зависимост по няколко линии. Каква е руската зависимост на самия премиер Петков? Това не го знам. Може да я има, може да я няма. Може и да е партия, пълна с руски агенти на влияние, може и да не е. Всеки случай тази партия е много млада и незряла, тя няма толкова голяма тежест. В БСП зависимостите са очевидни, исторически са, никога не са намалявали. В партията ИТН руската зависимост е малко по-трудно за проследяване от по-младите и по-неопитни в политиката хора, които наивно са гласували за Слави Трифонов, подведени от приказките за някакъв модерен патриотизъм. Факт е обаче, че той от много години, от началото на кариерата си като медийна личност, е протеже на Ахмед Доган. Това е добре проследимо през годините. Доган е руски агент на влияние. Тъй като е старо ченге от ДС, тъй като винаги е играл за руските интереси, не случайно има топографско съвпадение на сарая на Доган в Росенец и ексклава на Газпром пак там. Всичко, което свързва Слави Трифонов с Доган, свързва Трифонов директно с Русия. Това не са неща, над които трябва да се разсъждава и спори. Човек или ги знае, или не ги знае. Откакто войната започна, откакто тя тръгна, ние имаме много големия проблем, че нашето правителство, което се беше подготвило за една горе-долу цивилна задача, се оказа немощно, разделено и проруско по една по-голяма и сложна задача - какво да прави България, докато не много далеч се води опустошителна и разрушителна война".

Радио ВИДИН: Има ли успех или успехи, които тази власт да е постигнала? 

"Не. Аз си зададох сам на себе си наскоро тези въпроси. Бил съм журналист. Човек, когато е журналист, ти го знаеш по-добре от мен, трябва да поставя ясни въпроси, на първо място пред себе си, за да знае какво да пита политиците. Аз пред себе си си зададох въпроса, какви са задачите на българската власт? Задачите са външнополитически и вътрешно политически. Какво трябва да постигне едно правителство? Да оцелее. Да продължи да съществува. В момента това е под въпрос заради изтеглянето на министрите на Слави Трифонов. Какво трябва да постигне друго правителството? Да сподели успешно своята политика с населението, за да се разшири подкрепат, за да оцелее самото то. В случая това го няма обаче. Демократите не обичат много това правителство и са разделени в подкрепата си за него, защото в него има много проруски елементи, което е опасно. Проруските елементи в България изобщо - русофили, бесепари, комуняги, съветофилите, соцносталгиците, те съощо не обичат това правителство, защото то им се струва прекалено младежко, либерално и демократично. Тоест никой не обича това правителство. Няма и за какво да го обича. Какво друго трябва да направи едно правителство? Във вътрешнополитически план да подсигури мира и спокойствието в страната. За момента това правителство,  да бъдем честни, както и всяко друго досега, се издънва мощно. То не просто не успява, то се проваля. В България продължава да има проруски, потенциално опасни елементи за мира в родината. На 500 километра от нас се води война, а в България продължават да действат всякакви паравоенни групировчици, еърсофтъри, рокери, крила и пера от Нощните вълци, включително и на организации на запасняци от някогашната ни армия, които обиха искали да видят засилване на руското влияние в България и премахнване на нашия европейски и натовски ангажимент. Срещу тези хора българските държавни институции не правят нищо. Нашето правителство се проваля в главната си задача - да подсигури реда в страната. Външнополитическата задача е да е ясно къде сме ние - да си имаме съюзници, да имаме приятели, да подкрепяме едни държави, те да подкрепят нас, не да подкрепяме такива, които изнасят насилие и застрашават мира в Европа. България отново седи разкрачена и не прави нищо. Ние губим подкрепата и уважението и бъдещата помощ на нашите формални съюзници - САЩ, Великобритания, Франция, Германия, но същевременно не печелим по никакъв начин уважението на Русия. Напротив, руснаците, колкото и да са опасни и отвратителни, с право презират България и я виждат като един подизпълнител на своите желания в Югоизточна Европа. Виждаме много ясно, че правителството в нито една област не извършва нищо. Няма съдебна реформа. Борисов очевидно не е в съда. Самият той също е опасно руско мекере и това не трябва да се забравя. Въпреки всички героични приказки на Асен Василев, то цените си продължават да растат. Спекулата победи правителството".

Радио ВИДИН: Насетне едни избори биха ли били пагубни? Много хора са на това мнение. Аз не го подкрепям.

"Положението у нас в момента е много лошо, но трябва да имаме предвид, че то може да стане още по-лошо, да стане директно катастрофално. В момента просто е поносимо зле, може да стане непоносимо зле. Ето защо много хора казват, че не бива да има избори в момента. И аз си мисля нещо подобно. Има хора, които се притесняват, аз самият се колебая по този въпрос, че ако сега има избори, тази отвратителна и проруска, даже чисто и директно казано - фашистка партия - Възраждане, може да набере голяма мощ, много гласове. Нейният лидер - този Копейкин, както го наричат правилно, е новият Волен Сидеров. Дали този човек има по-големи шансове да вземе властта? Не знам. Той обаче не трябва да е в Народното събрание. В този смисъл притесненията от нови избори, от популизма, нарастват и това донякъде е разбираемо. Да, правителството е лошо. Да, правителството е скапано. Правителството е некадърно, основно е некадърно. Може би може да бъде изтраено още няколко месеца, ако не и години. Има един позитив от това правителство, като той е доста малък и засяга мен и подобни хора: малко се освободи медийният климат. В момента има повече свобода на словото в България, отколкото имаше при Борисов. Това не е заслуга на Петков, а резултат от факта, че Борисов не управлява и не е натиснал мисирките, с извинение, за гърлото. В момента повечето журналисти могат повече да говорят каквото смятат за вярно, а не толкова да се обаждат до "Дондуков" и Банкя, за да питат "Какво да кажем, шефе?"... Това е малка утеха. Положението е толкова лошо, че трябва да се радваме на тази доста жалка конфигурация, която в момента ни управлява. Аз си задавам един такъв въпрос, дали не е възможно останките от това правителство да намерят временен път за разбирателство с Борисов и да съставят ново мнозинство в сегашния парламент. Разбира се, това е много грозна сметка, това е толкова долно и кръчмарско, че ме е срам, че го казвам, но го казвам".

Радио ВИДИН: Един призрак броди над България вече почти 100 години... Как можем да го разкараме завинаги?

"За кой призрак говориш? Русофилство? Комунизъм?"

Радио ВИДИН: Именно. Кога?

"Не знам дали можем, защото ако нещата бъдат оставени на самотек в България, ако продължат да се развиват мирно, без чуждо насилие, без ескалация, то просто трябва да се сетим, че в България има хора, които милеят за Русия, а покрай нея - за соцнаследството, което легитимират в умовете си. Това няма да се промени много, за съжаление. Може би най-реалистичният, но дано не се реализира, сценарий, в който комунизмът и Русия стават едновременно омразни тук, е вариантът, в който държавата е нападната от Русия. Това дори аз в цялата си радикална слава не мога да го мисля по тоя начин. Това е... би било безумно да се разсъждава така. Не искам България да бъде нападана от някаква разбесняла се варварска орда от Ориента. Ще живеем дълги години още с русофилите".

Радио ВИДИН: Депутатите към днешна дата са приели 45 закона. Без обаче обещаните реформи. 6 месеца са минали. Това е достатъчно дълго време, за да стигнем до заключение, че няма да има като че ли промяна.

"Няма. Не съм чел новината, не съм следил какви закони са приели. Знам обаче, че не са приели законите, мерките и действията, които трябваше да приемат предвид ситуацията. Първото беше Гешев и Борисов, с това обещание се състави сегашната коалиция и мнозинство в НС. Второто, което възникна по време на първите стъпки на сегашната власт, е войната.  Спрямо нея трябваше да се действа адекватно. И в двата случая не се действа както трябва. Направо можем да кажем, че правителството се провали. Издъни се. Петков няма да има дълга политическа кариера. Може да продължи да бъде министър- председател - с правителство на малцинството, с презряната помощ на гербаджиите или Бог знае как, но общо взето той ще остане като еднодневка в нашата история, няма да постигне нищо".

Радио ВИДИН: Да погледнем към народопсихологията на нашия народ. Доста често, да не кажа и всеки път, чакаме месията. В последните години широко се твърди, че промяната ще дойде от младите, от новите. Сега обаче имаме парламент с предимно нови и млади лица. Същото си е, каквото си и беше.

"Да. Въпросът е, кой държи парите? Парите в България ги държи ДС. Хората от някогашната Държавна сигурност не са остарели, не са умрели, не са глупави, те все още са доста активни. Ето, Каракачанов държеше власт известно време, а той е агент на ДС. Доган продължава да е фактор. ДПС продължава да е фактор, а това е партия с руски зависимости. Не толкова с турски, колкото руски. По някакъв странен начин даже комбинира двете ужасни влияния върху себе си. Митьо Гестапото продължава да е фактор. Агент Николай продължава да е фактор. Това са хора, които имат пари, имат власт. Каквито и млади - утре с тебе да станем министри и шефове, ще намерят начин или ще се опитат да намерят начин, или да ни сплашат, или да ни купят, или да ни свалят. Най-евтино би било да ни сплашат. Най-симпатично би било да ни купят, в кръга на шегата, разбира се. Най-прагматично би било да се опитат да ни свалят, ако ние като някакви прозападни демократи се опитваме да им бъркаме в здравето. Това се случва и сега. Да не говорим за друго: младите хора, тези между 18-43-годишна възраст, които са настоящето и бъдещето на страната, са функция на старите, на родителите. Родителите им, родителите ни, но изключвам своите, но много често са хора с ниска към нулева политическа култура. Това са хора, които понякога са прекрасни професионалисти, добри хора, добри бащи и майки. Това са хора  обаче с много непретенциозни и направо нулеви знания затова как работи светът на по-голямо ниво, а също така - и с много ниска историческа подготовка. Нашата народопсихология е градена в частното битие - семейството и работата. Тя няма възгледи върху целия свят. Или има тези възгледи върху него, които социалистическото училище някога е формирало у нас, у бащите и майките ни. Всякакви хора в резултат, дори най-големи демократи и прозападно настроени, технократи и т.н, всъщност са доста склонни да преживяват наследството на соца като нещо нормално. За тях ДС не е проблем, което само по себе си е проблем. За тях войната в Украйна е нещо далечно, а тя не е далечна никак. За тях може би трябва да се слушваме и в руските гледни точки, което е много опасно и вредно за страната. Това е нашата народопсихология - тя служи да се създават такива нелепи личности като Волен Сидеров, като Слави Трифонов, напоследък като Кирил Петков, който даже е малко по-симпатичен от останалите, но не много по-симпатичен, а вече да не говорим за онзи Костя Копейкин".

Радио ВИДИН: Онзи ден министър Гроздан Караджов, една от ябълките на раздора, се обърна към журналистите, казвайки им, че е позната личност, която от десетки години е по площадите да протестира. Аз обаче се замислям, че протестите - от тях винаги очакваме да изиграят положителна роля, но като че ли промяна след тях никога няма. Нещо някъде се прекъсва, проваляме се да излъчим стойностните хора от същността на тези протести.

"Знае се точно къде, кога и защо се проваля. Това се случва като минимум от 89 насам. Моите родители са част от възникването  на старата демократична традиция в България отпреди 30 години - всякакви клубове за гласност и преустройство, ранната версия на СДС. После аз поех щафетата от тях, започнах да ходя по протести, да участвам в създаването на НПО-та. Поне си спестих да учредявам партии. Нагледал съм се на тези събития отвътре. Всеки път, това го знаят много хора много добре, но просто не си го говори достатъчно открито, но всеки път става следното: някакъв човек или група хора имат някаква идея за някаква обществена дейност, която да доведе до някаква промяна в България. Да речем, че първоначалните създатели на идеята имат някаква популярност. Към тях прииждат нови хора. Винаги част от новите хора, а понякога и част от първоначалното ядро, са мазници, кариеристи от много долен тип и ченгета, които са там, за да провалят идеята. Това са хора, които с апаратни хватки изземат всяка идея, изхвърлят първоначалните създатели настрани, след което спират да я провеждат, докато се превърнат в част от пейзажа. Евентуално със скромния успех да са заели някаква позиция някъде: депутат, общински съветник, кмет, заместник, нещо такова, защо не и министър, което е голямата мечта на българина. В резултат: от 89 година насам всяка обществена и гражданска политическа кауза винаги завършва с предателство. Знам го от личен опит. Особено го подценяват това последните останали три файтона хора фанатични привърженици на Демократична България. Едно от най-големите предателства  в нашата история е постоянното редуващото се историческо предателство в рамките първо на старото, по-голямо СДС, после впоследствие ДСБ, после впоследствие Да, България, сега в момента Демократична България. Това е едно и също постоянно криминално примиряване с корупцията и наследството на ДС у нас".