Тома Петров: Пропагандата зависи от емоционалния отговор, а не от рационалните познания

Днешният портрет на младите хора е направен от агенция "Галъп" по поръчка на Министерството на младежта и спорта.

Изследването затвърждава и традиционно ниските нива на интерес на младежите в България към политиката. 

Темата за днешната младеж коментирахме с Тома Петров, публицист с интереси в областта на философията, икономиката и геополитическият анализ.

Радио ВИДИН: Всяка година излизат подобни изследвания, проучвания, анализи, че нивото на българската младеж не е задоволителна. Да се върнем обаче назад в историята. Говори се, че по времето на социализма е било едва ли не идеално, произвеждало е стотици кадри. Дали наистина е така?

"Трудно ми е да дам оценка за нещо, на което не съм бил свидетел лично. От това, което имам като доказателствени впечатления, мога да кажа, че образованието по време на този режим е било, от една страна, по-добро в смисъл, че са били развивани с изключителен приоритет точните науки. Това е давало възможност да се възпита едно поколение, което да има развит научен светоглед. Но пък не е било по-добро, от друга страна, в смисъл такъв, че е било идеологически строено в определена линия, не са се позволявали мисловни отклонения. Хуманитаристиката и либералните науки от този период със сигурност са на много по-ниско ниво от това, което се е случвало в свободните държави по това време".

Радио ВИДИН: През определено време в обществото изплува темата за мястото на религията в образователната система. 

"Мястото на религията в живота и образованието е огромно, тъй като религията е това нещо, което ни учи на отношение към другите. На тази думичка морал, която звучи страшно за мнозина. Ако се погледне от този ъгъл, определено имаме нужда от това да бъдем учени, дори възрастните хора, още повече младите хора, на това какво да бъде отношението ни към другите. В нашето общество има голям недостиг на все по-засилващи се тенденции към неприемане на другия, към неразбиране на другия, а това води до разпад на самото общество. Има и друго приложение обучението по религия, в частност православна вяра, което е свързано с българската традиция. България е православна страна. Едно такова обучение ще въведе младите хора в традициите на техните предци, ще им обясни дори собствената им история, как са живяли хората, как са се справяли, как са разсъждавали. Като говорим за етимологии, интересно е да помислим и за етимологиите на думите образование и възпитание, те са неразривно свързани по своето значение. Образование идва от образ, така че когато образоваме учениците, ние им създаваме образ, който те следват.  Възпитание - ако погледнем на думата, на църковнославянски питая тя означава храня, а въз е нещо, което е върху. Тоест възпитание е нещо, което е над храната. Това е концепция, която сама по себе си ни учи какво трябва да бъде възпитанието и образованието".

Радио ВИДИН: Да се върнем 15 години назад във времената, в които сте били ученик все още. Какво си спомняте от онези години, какво ви впечатли, какво ви разочарова?

"Българското училище несъмнено е една много хубава институция. Това е институцията, която заедно с българската църква е създала българския народ. Ние имаме училища преди да имаме държава. В българските училища са били създавани и възпитани множество личности. Когато аз бях ученик, имаше малко хаос в самата образователна система. Не знам дали вече е преодолян, може би е. Имаше останки от стария светоглед, който е доминирал по време на социалистическия режим. От друга страна, опитваха се да актуализират образователната система така че да бъде съвременна, което се получаваше по този начин, че не винаги съвременното беше по-добро от предходното. Това, което мен лично не ми е допадало в нашата система, че тя е прекалено егалитарна. Очаква се от хора, които са с различен умствен потенциал, да имат еднакви резултати в различни сфери. Това нанася повече вреда на самите ученици. Друга забележка, която мога да посоча, е че фокусът трябва да бъде върху индивидуалното развитие и цели на ученика, а не да се използва образованието за социализиране на децата. Това пречи на децата да специализират в нещата, които им се отдават".

Радио ВИДИН: Разбира се, подобни изследвания са разочароващи. Мисля си обаче, че говорим за всеобщи световни тенденции. Едва ли българската младеж се различава чак толкова драстично от западната, от руската.

"Със сигурност в глобалния свят, в който живеем, тенденциите все повече са на планитарно ниво, все по-малко може да се говори за чисто локални явления. Децата са, както се е гледало на тях през Средновековието - Tabula rasa (чиста дъска). Едно дете най-вече се образова, въпреки своите индивидуални дадености и специфични заложби, от възрастните. Те са тези, които носят отговорността да го научат както на неговия светоглед и поведение, така и да развият неговите индивидуални заложби по подходящ начин. Не мисля, че е удачно да се обвиняват децата, по-скоро е редно да се види къде ние като общество допускаме грешки, самите учители дали подхождат правилно към децата, дали образователната система е скроена по добър начин".

Радио ВИДИН: Смятам, че има необходимост от по-сериозно застъпване на гражданското образование в училищата. По наше време подобни предмети бяха сведени до минимум.

"Съгласен съм. Това в известен смисъл е продукт точно на неуспелия опит на образователната система да се адаптира за либерален режим на действие, тъй като в едно общество като нашето, устроено по този начин - личността има огромни свободи, безотговорно да пускаш хора в живия живот, без те да получат съответното образование не само като граждани, което ще включва несъмнено и политическото образование, да различават лява и дясна партия, но и образование по икономика и финанси, за да могат тези хора да подредят живота си по някакъв логичен и градивен начин, когато станат зрели хора, а не да живеем в общество, в което един от най-рекламираните продукти е бърз кредит, хазарт и подобни пороци, създадени за да вземат спестяванията на хората".

Радио ВИДИН: Понякога си мисля, че оставихме нарочно образованието настрани, защото по-лесно се управлява глупав народ.

"Има и такъв момент. Някои хора могат да ни обявят за теоретици на конспирацията, ако изказваме подобни мисли, но те не са далеч от това, което би видял един непредубен човек. Да, това е дефект на системата, който може би е целенасочен и умишлен. Не е продукт единствено на недоглеждане на чиновници и министри, а е търсен ефект, който да позволи на властимащите да задържат своята власт".

Радио ВИДИН: Трябва ли учениците да бъдат възпитавани в патриотизъм от най-ранните си години? Той, вярвам аз, е естествената спойка между хората. Въпреки това, днес е едва ли не е кощунство, ако си патриот. 

"Със сигурност патриотичното чувство е свойствено, част от личността на всеки нормален човек. Това, ако бъде възпитано по един градивен начин от страна на училището и образователната система, би донесло много на едно свободно общество, тъй като то ще помага на гражданите да се справят с множество проблеми, чието решение днес се вижда утопично. Например, дори борбата с корупцията, за която много често говорят различни политици".

Радио ВИДИН: Сещам се за вече далечните часове в класната стая. Любимата ми история се преподаваше суховато, ако мога така да се изразя. Не са ни учили как да правим връзки между събитията, на елементарни процеси и същността им, концепции. Като цяло беше четене, но без осъзнаване.

"Обучението по история и изобщо по хуманитарните дисциплини е сведено до наизустяване на фактология, което обаче не е същността на самите предмети. История от гръцки означава памет. Историята е нашата памет. Както на лично ниво, така и на ниво държава, ниво общество. Без да осъзнаваме нещата, които са ни се случили, то ние просто се оподобяваме на машини, които могат да възпроизведат факти, но без да разбират връзката между тях. Това е едно предизвикателство за съвременния свят. Всяка една историческа действителност бива тълкувана по различен начин от различните хора. Ако се даде приоритет на едно определено четене, независимо дали то е вярно или не, съответно другите елементи в обществото биха се чувствали засегнати от това нещо, биха търсили представяне на своята гледна точка. Без съмнение това затруднява учебния процес. Ако погледнем към периода 1923-44: ние виждаме съществуват две различни открояващи се групи, които го виждат по коренно различен начин. Едните го виждат като монархофашизъм, а другите - като период на укрепване на властта на царя. За едните това е период на просперитет, за другите - на потисничество. Това са два национални разказа, които са в такова съперничество и чието изповядване се отразява и на съвременните виждания на хората. Затварянето на тази бездна е без съмнение е канска задача".

Радио ВИДИН: Нараства значението на дигитално-медийната грамотност в днешните времена. Миналите поколения могат да бъдат манипулирани далеч по-лесно, защото не са имали досег до такава в образованието си.

"Моята гледна точка тук донякъде се припокрива с вашата, но бих искал да обърна внимание на това, че цялата тази система на интернет пропаганда в голяма степен зависи на емоционалния отговор, а не на неговите рационални познания. Можем да имаме хора, които са изключително ерудирани в своята област, дори се интересуват от различни теми, имат богата обща култура и прочие, но бива ли засегната емоционална струна, всичко това минава на заден план, за да може посредством емоциите, емоционалността, те да бъдат подтиквани в определена посока. Като дори посоката на пропаганда може понякога да бъде изненадваща. Ние можем да си мислим, че авторът на посланието е един човек с една кауза, а да се окаже съвсем различен човек с друга кауза, целящ да злепостави друга общност".

Радио ВИДИН: Да поговорим за пазарния фундаментализъм. Често срещана гледна точка е, че той е в основата на, ако не провала, то на застоя в българското образование. 

"Ако търсим вината в пазарния фундаментализъм или в подобни абстрактни термини, които по-скоро приличат на пропагандни клишета и лозунги, то трябва да видим каква е ролята му в образованието. Образованието е предимно държавно. Не функционира на пазарен принцип. Ако искаме да обвиняваме пазара за нещо, то виждаме, че няма връзка между него и образованието. Няма как пазарният фундаментализъм да има своята вина. Това, което искат да артикулират хората, които използват подобни обвинения, е най-често липсата на систематична държавна политика и идеология, която да запълни този вакуум и да даде необходимото на учениците. Това е феномен при либералната система: при нея няма надделяваща идеология и съответно няма как децата да бъдат възпитавани в едно или друго нещо, което да направлява техния живот и мисли впоследствие".

Радио ВИДИН: Проблем ли е, че в българското общество и политика липсва по-силно изразена консервативна идеология? Може би пък живеем в епохата, в която либерализмът е изцяло бъдещето.

"Това е въпрос уловка. Когато говорим за либерализъм, особено в съвременния политически смисъл на думата, ние имаме предвид един ясен комплект от идеологически позиции, които се артикулират най-вече от Демократическата партия в САЩ или от левите движения в Европа. Когато обаче говорим за либерализъм по принцип, самата дума има съвсем по-различно значение. Ако погледнем думата етимологично, в латинския тя е свързана с други две думи, които на български превеждаме като книга и свобода. За да е истински либерално обществото, т.е свободно, ние трябва да бъдем образовани просвещенски хора. В едно либерално общество има място както за хора с консервативни виждания, така и за хора с други виждания, които можем да наречем либерални, но те няма да са либерални с голямо Л или както е смисълът на самата дума. Ще бъдат частно либерални според съвременната политическа конюнктура. Това, от което повече имаме нужда като общество, е по-скоро възраждане на самата концепция за плурализъм, което ни връща към предходните точки, например това човек да може да приема другите, а на това ни учи религията, това човек да може да разбира другия, на което пък ни учи гражданското образование".

Радио ВИДИН: Забравихме ли, че Просвещението води след себе си политическа свобода, а не политическата свобода - просвещение?

"Несъмнено това е вярно, както е вярно и обратното - че когато намалее броят на просвещенските хора в едно общество, то това, което следва, както ни описва и Платон в своя знаменит диалог "Държавата" - когато намалее броят на просвещенските личности в държавата, това, което следва, е тенденция към тирания. Съответно, когато се увеличи броят на тираничните личности в една държава, а тиранична личност е тази, която не може да се владее, която следва страсти, инстинкти, а не разсъдък, но когато се увеличи броят на тези личности, следва тирания, диктатура, тоталитаризъм, подобен вид режим".