Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ивайло Калфин: Не очаквам 2024 г. България да стане член на еврозоната

Целта не е да влезем в Шенген, за да си закачим значка, че сме там, коментира бившият вицепремиер

Ивайло Калфин
Снимка: БГНЕС

Не очаквам 2024 година България да стане член на еврозоната - това каза пред БНР Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, бивш министър на социалната политика и бивш вицепремиер. 

„Тази година, общо взето, си я измислихме ние.“

Добре е да се готвим за участие в еврозоната, но не да влезем с политически натиск или политическа уговорка, коментира Калфин в предаването „Преди всички“.

„Да бъдем готови, означава българската икономика да се доближи до европейските по доходи и производителност.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Има план и стратегия, но в тях не се говори какво правим и какво променяме в икономиката и политиката на доходите, за да се доближим, изтъкна Ивайло Калфин.

Ако влизаме в еврото, за да забравим за лева - това не е добра идея. Ако влизаме, за да дадем повече възможности за икономиката си - това е нещо, което си заслужава.“

Т.нар. чакалня за еврозоната ERM II не е място за чакане, а за много активна работа, напомни той.

„Имаме достатъчно време, вместо да се вторачваме в срокове, да помислим как може икономиката ни да тръгне нагоре. Като кажем – България е бедна, виждаме колко много средства могат да се пилеят през бюджета, вместо да отидат където трябва. Има много какво да се направи, за да се подобри средата и доходите на българите.“

Не трябва да имаме свръхочаквания за влизане в Шенген, смята още Калфин. Според него не трябва да си превеждаме призива на Европейския парламент като скорошно решаване на проблема, който е по-дълбок – да сме сигурна държава не означава само добра дипломация, а работещи институции.

„Той е в интерес на България, не е да влезем, за да си закачим някоя значка в Шенген.“

Снимка: Ани ПетроваПенсионната система трябва да се върне обратно към логиката си, подчерта Ивайло Калфин. 

„Логиката е, че пенсионното осигуряване е вид спестяване. Това не са пари, които се дават като данъците на държавата и тя ги харчи за други неща. Човек, докато работи, се осигурява, и след като спре вече да работи, когато е възрастен и няма възможност да получава доходи от труд, това негово спестяване му се връща обратно.“

Като всяко спестяване пенсията би трябвало да зависи от това колко пари сме спестили, върху каква сума сме се осигурявали и колко дълго сме го правили, уточни Калфин.

През последните години близо половината от пенсионерите получават една и съща пенсия, независимо от стажа и осигуровките и тя е под линията на бедността, подчерта бившият социален министър.

Според Ивайло Калфин антикризисните 50 лева, които се дават като добавка към пенсиите, допълнително са объркали пенсионната система, защото е трябвало да бъдат давани като социални помощи.

Целта на пенсионното осигуряване не е да се дават някакви пари, независимо дали с тях може да се преживее или не, а да се следи т.нар. заместващ доход – колко от дохода докато работим ни остава след пенсиониране, подчерта Калфин. По думите му в момента е под 40%, а целта е да стигне 60-70%, „така че да може да си позволи в пенсия ако не живот в охолство, поне не в мизерия“.

Според Калфин действия, каквито се предприемат от 2018 година насам лишават пенсионната система от абсолютно всякаква логика.

„За мен е важно да се приеме методът, по който пенсиите да се увеличават. Който да бъде постоянен и колкото пари има в бюджета да се отделят, да отиват по този метод, за да бъдат справедливи пенсиите. А хората с ниски пенсии трябва да получават допълнително подпомагане по линия на социалната система.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Българска народна банка

Приет е проектоплан за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г.

БНБ информира, че е приет проект за Национален план за въвеждане на еврото в България с целева дата 1 януари 2024 г.  Въвеждането на еврото е планирано без преходен период, като датата на приемане на еврото ще съвпада с въвеждането му като официална..

публикувано на 30.06.21 в 17:56
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се..

публикувано на 27.03.25 в 11:15