Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премълчаната история на Александър I Батенберг

БНР Новини
Гробницата на княз Александър I Батенберг в столицата, в близост до Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Снимка: БГНЕС

На 5 април 2017 година се навършиха 160 години от рождението на княз Александър Батенберг, наречен Съединител. Тази годишнина бе напълно премълчана от днешните ни медии дума за български държавник, който е пожертвал трон и династия за бъдещето на Съединена България. Защото се знае, че ние, българите получихме освобождение, но не получихме Свобода! Това историческо обобщение принадлежи на Ваклуш Толев, който включва Александър I в Националното светилище на 13 поименни безсмъртни българи. Защото Александър Батенберг ни остави един символ – Сливница. Остави и личното си смирение „Мене може да забравите, но Сливница – никога!“ И поиска тук да бъде гробът му, за да намерят приют неговата тленност и неговият дух на българска земя.

Княз Батенберг.                Снимка: bg.wikipedia.org/Dimitar KarastoyanovДали обаче, ние, българите, имаме историческо съзнание и памет да пазим великите си личности да не умират? Имаме зари на наградените с достойнство, гори огънят на падналите в жертва за България незнайни воини, където всички със смирение правим коленопреклонение. Но нямаме Храм на безсмъртните българи! И трябва да го изградим – най-напред в сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат… Словото на мъдреца Ваклуш Толев, богослов и общественик, учител по нравственост, духовност и родолюбие, изречени преди десетилетие, продължават да ни напомнят, че в общата ни национална душа няма ни зид, ни градеж, ни идея за олтар… Добре, че безсмъртието на величавите същности не зависи от паметта на плебеите, а само от Бог и Божиите му чеда с кристали в зениците…

Годишнината от рождението на Княз Батенберг е само повод да се присетим за премълчаните факти от свободната история на България. Защото свободни личности и днес живеят в България и за тях бъдещето на националната ни съдба е не по-малко важна от участта на родната им майка.

Гости в студиото: акад. проф. Григор Велев, режисьорът Степан Поляков, който подготвя пълнометражен филм за Третото българско царство, както и докторът по социология Тошо Пейков, автор на изложбата „Съ нами Богъ – България в блясък“ посветена на светлия Княз Александър I. По телефона в разговора се включи и доц д-р Лизбет Любенова.

Преди 160 години във Верона се ражда Александър – Първият Княз на Третото Българско Царство. На 3 април в читалището на града-герой Сливница беше открита изложба, посветена на Княза. Присъстваха гости от Фондацията Heiligenberg-Jugenheim – Дармщадт. Госпожа Ванеса Новак – уредничката на замъка-музей, където се пази паметта на Княз Александър изнесе специална беседа, посветена на Княза. Кметът на общината г-н Васко Стоилков сподели идеята да бъде издигнат внушителен паметник на Сливнишкия герой Александър I. А автора на изложбата д-р Пеков предложи в центъра на София да има конен паметник на Княза-Обединител на Княжество България с Източна Румелия.
                             Из „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“, списание "Нур", бр. 0/2000 г.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35