Над 50 организации от международното движение срещу фермите за кожи призовават правителствата да затворят фермите за норки.
Всичко започва в Нидерландия на 26 април, когато вирусът SARS-CoV-2 (причиняващ Covid-19) е идентифициран у животни в две ферми за норки в Холандия. На 19-и май първи работник във ферма за норки прихваща Covid-19, на 28-ми май започва задължително тестване във всички ферми за норки в страната. На 3-ти юни правителството решава, че животните в инфектираните ферми ще бъдат принудително избити като мярка срещу риска фермите за норки да се превърнат в “резервоар за SARS-CoV-2”. Рискът е потвърден от експерти по ветеринарна медицина и инфекциозни заболявания.
Досега SARS-CoV-2 е идентифициран в 17 холандски ферми за норки. Световната здравна организация признава, че това може да са първите известни случаи на предаване на вируса от животни върху хора.
Организации за защита на животните от много страни по света призовават своите правителства за затваряне на фермите за норки като потенциални огнища за Covid-19 и други нови инфекциозни и зооносни заболявания.
В Нидерландия се отглеждат 4,5 млн. норки в 128 ферми. Там още през 2013 г. е приета Забрана на фермите за норки, но е даден гратисен период до 2024 г.
На 23 юни 2020 г. следобед Камарата на представителите на парламента на Нидерландия гласува забраната на развъждането на норки, законът забранява отглеждането на животните, а също и вноса и износа на норки. Всички ферми за норки в Нидерландия трябва да спрат функциониране до края на тази година.
Сега всички ферми за норки в страната подлежат на задължително тестване. Незаразените ферми са задължени всяка седмица да предприемат унищожаване на труповете на “естествено” умрели животни при засилени мерки за биосигурност.
Петя Алтимирска, председател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията), които от 2 години водят кампания за забрана на добива на ценни кожи в България, коментира.
„Връзката между злоупотребата с животните и общественото здраве е ясна и доказана от учените и експертите. Дали обаче политиците ще признаят тази връзка, е друг въпрос. Всичко започна в Холандия във ферми за норки, но вече има случаи на заразени животни във ферми за норки и в Дания – в две ферми, а има и случай на заразени работници в испанска ферма за норки. Дания е най-големият европейски производител на кожи от норки с около 800 ферми за норки, а в момента там се правят проверки само на 120 от тях.
Над 600 000 норки са вече унищожени в Нидерландия.
Това са първите случаи на доказано заразяване с вируса на Covid-19 на хора от животни. До този момент не е ясно как точно са се заразили норките. Човешкият коронавирус е различен от този при животните. Но при норките е доказано, че те са заразени с човешкия щам на коронавируса.“
В България се отглеждат около 132 000 норки в две ферми. По-голямата ферма се намира до с. Маджерито, Старозагорско, и там се отглеждат 129 000 норки.
Още на 14 май във връзка с първите случаи на Covid-19 във ферми за норки в холандски ферми сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията, изпрати сигнал до министъра на здравеопазването и Националния оперативен щаб.
КАЖИ зададе над 20 въпроси на МЗ и НОЩ и експертите по биосигурност, свързани с потенциалните възможности за разпространение на коронавирус в съществуващите ферми за норки у нас, за липсващата програма за заразни заболявания при норките, както и настоява за своевременно и компетентно становище по въпросите, предават от сдружението. До този момент няма отговор или реакция по сигнала.
Въпреки това в България продължава отглеждането на хищници заради кожите им, капацитетът на фермите расте, а вече е известно, че норките са преносители и на вируса на Covid-19.
Каква е ситуацията у нас?
„Норките са много податливи на заразни заболявания. Още през 2017 г. Центърът за оценка на риска по хранителната верига – ЦОРХВ предупреждава, че фермите за норки представляват риск за общественото здраве. През февруари тази година ЦОРХВ отново дава подобно становище.
129 000 са норките, отглеждани в по-голямата ферма за норки у нас – тази до село Маджерито, Старозагорско.
Собствениците на птицекомбината „Градус“ са собственици и на тази ферма за норки, а над 20 работници от птицекомбината бяха наскоро диагностицирани с Covid -19.
Никой не е правил изследвания на биологичните отпадъци от птицекомбината.
Биологичните отпадъци от птиците в „Градус“ – пилешки глави, черва и крака – се използват за изхранване на норки.
Никой не намира за основателно да провери това потенциално огнище на Covid -19.
Все още няма приета програма за надзор на заразните заболявания при животните. Няма превенция, собствениците на фермите за норки не знаят какви стъпки трябва да предприемат, ако имат заразени животни. А и никой не ги задължава да тестват животните.
По нашия сигнал все още няма никаква реакция.“
Фермите за ценни кожи са забранени в Обединеното кралство от 2003 г. , вече са приети забрани за такива ферми в: Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Чехия, Хърватия, Северна Македония, Норвегия, Люксембург, Сърбия, Словакия, Словения. Правителството на Ирландия наскоро потвърди намерението си да приеме забрана на фермите за кожи. Такива ферми продължават да работят в други страни. Китай, Дания, Финландия и Полша са най-големите производители.
В България, Литва, Черна гора и Украйна са внесени законопроекти за забрана на фермите за ценни кожи.
У нас на 22 юни 2018 г. в парламента е внесена подписка с 51 234 подписа за забрана на фермите за ценни кожи в България. До момента този законопроект не е приет.
В целия свят над 100 милиона животни се убиват всяка година само заради кожите им.
В България работят 2 ферми за норки с капацитет над 132 000 животни годишно, очевидно няма воля за приемане на законопроект за забрана на фермите за ценни кожи у нас.
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. Ден, който не винаги е бил честван като такъв и който в последните години разделя обществото на различни мнения за неговото значение. Въпреки това, фактът остава – на тази дата през 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор..
В деня, когато честваме свободата си и съхраняването на българския дух, самосъзнание и вяра, в "Нашият ден" разговаряме с Пепа Гологанова , учител по история и ръководител на кръжока по Краезнание към НЧ "Христо Ботев 1869". Гологанова разказва легендата за Калифер войвода , който бранил планинските проходи от султана. Най-сетне османският..
Ще се постараем да ви направим съпричастни с духовния празник на нашите сънародници в Лондон от отминалия уикенд. На 22 февруари, вечерта българският патриарх Даниил бе посрещнат с камбанен звън, за да отслужи първата вечерня в храма, посветен на всебългарския светец Йоан Рилски Чудотворец в столицата на Великобритания, а на следващия ден бе..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg