За подкаста – като нов начин за обучение по български език и литература, разказват петима ученици от 11 клас в Първа немска гимназия в София и учителката им по български език и литература Марта Джалева.
Как започва всичко
Марта Джалева: „Хрумна ми да правим подкасти, когато видях колко часове трябва да работим за медийно съдържание, което да включва фалшиви новини, култура на четене и т.н. Щастлива съм от високото ниво на отговорност към света, което видях у тях, докато правеха своите подкасти. Докато екипите от по пет човека работеха, това промени начина ми на преподаване.“
Тогава учениците от 11 клас на 91-ва Немска езикова гимназия в София започват да правят свои подкасти, в които разговарят по теми, важни за обществото и най-вече за младите хора. Според тях подкастът е интересен, защото е „непринудена форма на общуване, а това дава възможност за изказване на истински мнения. Освен това, по този начин всеки може да научи нещо ново.“ Според тях това, че хората слушат подкасти, докато правят нещо друго, не означава, че темите трябва да се леки.
Подкастите
В подкастите си единадесетокласниците Ивайло Симов, Александрос Триантафилидис, Никол Големанова, Зорница Георгиева и Калоян Делков коментират защо е важно да имаме критично мислене при използване на социални мрежи, кои социални мрежи са им интересни, как трябва да ги използваме безопасно.
Дискутират емоционалната интелигентност, която е важна, „защото е свързана с различен вид манипулации, които засягат хората“, например, докато използват фейсбук. Въвеждат и понятието „self-help“ – човек да води пълноценен живот, чрез контролиране и разбиране на собствените емоции, разказва Никол.
За веганството в подкаста си говори Калоян, според него през тази тема могат да бъдат показани много социални конфликти, един от които е липсата на толерантност в обществата.
Как може да се промени българското училище, е също част от разискваните теми, според Александрос нещата могат да се променят само ако първо „човек се вглежда вътре в себе си, а учителите и учениците работят като екип, а не като врагове. Но никой няма да ни чуе, ако ние не се чуваме. Т.е. учениците, първо, трябва да се чуват един друг, да споделят проблемите, които имат, и да се обединят около решения, няма кой да ни чуе. Когато ученикът чуе друг ученик, по-лесно се правят инициативи към институциите.“
Зорница разказва за техния подкаст, който е криминално разследване на случаите на един сериен убиец. „Представихме го по много интересен начин – навън беше тъмно, валеше сняг, изгасихме лампите, запалихме свещи и атмосферата беше доста страшна и въздействаща, докато разказвахме нашата история за убийства.“
Всички са единодушни, че докато са работели по подкастите си, са научили много нови неща дори и в сфери, които са им познати. Биха искали да има повече такива часове, защото те са „много по-ефективни и полезни“, дават им „свобода и трайно знание“. Този нов начин на преподаване ги е научил и как могат да работят в екип, дори и с хора, с които не са близки приятели в класа. Бил е и „една приятна, но ефективна почивка“ от обичайния начин, по който се преподава в училище. Този проект е добър и защото им е дал възможност да изразят непринудено мнението си по различни теми, което „рядко се случва в училище“.
Чуйте повече от звуковия файл.Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. Ден, който не винаги е бил честван като такъв и който в последните години разделя обществото на различни мнения за неговото значение. Въпреки това, фактът остава – на тази дата през 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор..
В деня, когато честваме свободата си и съхраняването на българския дух, самосъзнание и вяра, в "Нашият ден" разговаряме с Пепа Гологанова , учител по история и ръководител на кръжока по Краезнание към НЧ "Христо Ботев 1869". Гологанова разказва легендата за Калифер войвода , който бранил планинските проходи от султана. Най-сетне османският..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg