Преди дни лекарската мрежа “Въздух за здраве“ изпрати писма, написани с мастило, направени от мръсен въздух на политици и обществени фигури. Писмата съдържат три капки фини прахови частици или 45 милиграма. Това е количеството мръсен въздух, който влиза в нашите дробове за пет месеца.
Кои са основните замърсители на въздуха в столицата и страната и до какви здравословни проблеми водят те? Авторите на писмото са изчислили, че върху белите дробове на човек, живеещ в София до 18-годишна възраст, могат да се татуират първите шест глави от “Война и мир“. “Ти дишаш това писмо“ е посланието, отправено към адресатите.
“Това е една идея, която се стремим да реализираме все по-добре в национален мащаб, лекарите да станат посланици на тази тема. Въздушното замърсяване си съществува, голяма част от хората не го виждат пряко, но същевременно и лекарите не осъзнават, че една четвърт от всички хронични заболявания са инфаркти, инсулти и хронично обструктивна белодробна болест. 25% от тези заболявания се дължат на въздушното замърсяване. Това е огромен обществено-здравен проблем, за който трябва да говорим и от медицинска гледна точка“, казва в ефира на “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, основател на сдружение "Въздух за здраве" и допълва:
“Когато хора живеят в замърсена околна среда с високи нива на въздушно замърсяване, смъртността от тези заболявания се качва с 25%. Няма орган или система в човешкото тяло, която да не се повлиява от въздушното замърсяване.
Той посочва също, че сме на второ или трето място в Европа по тютюнопушене сред млади момичета до 14-годишна възраст. Залагаме си бомба за след 10-15 години. Всички тези фактори не са изолирани едни от други.“
“Общественото здраве не е изолиран остров. Високата смъртност се дължи на много фактори, които са предотвратими, но когато се добави и висока степен на въздушно замърсяване се получава една перфектна буря. Това се случва постоянно и сякаш не го виждаме“, посочва още той в интервю на БНР.
“Настоящата ситуация със замърсеността на въздуха донякъде е резултат и на законодателство, но и на практика на местните власти, които са основни отговорници за изпълнение на политиките за качество на въздуха. Когато в дадена община, както са повечето общини в България, се отчита замърсяване на въздуха над пределно допустимите норми, общините изготвят програми за качество на въздуха, които казват кои са основните източници и кои са основните мерки, които трябва да бъдат предприети“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ивайло Хлебаров от екип "Въздух" на сдружение "За земята“:
“Основният проблем с тези програми е, че те се правят за пет години и след като не се постигната резултатите се правят за още пет. В София вече има четвърта програма, т.е. тези програми не водят до резултат. В тях обикновено са записани стотици мерки, въпреки че няма нужда от стотици мерки, а има нужда от конкретни мерки върху съответния източник с ясен индикатор за успех“.
Какво прави Столична община?
“Подмяната на печките започна миналата година. За една година успяхме да подменим печките на 5000 домакинства. Считам, че това е доста голям успех. На територията на Столична община, по данни от 2011 г., има 55 000 домакинства, които се отопляват на дърва и въглища. Два пъти поискахме данните от НСИ от новото преброяване, но все още се обработват и не са ни предоставени. Целта е да се подменят, съгласно нашата програма, която сме приели през 2021 г., печките на всички домакинства. Подмяната може да стане и от гражданите със собствени средства. За тези, които нямат възможност, предоставяме безвъзмездна подмяна на старите уреди за отопление – с климатици, с устройства на пелети или на газ“, казва в ефира на “Нашият ден“ Теодора Полимерова, директор на дирекция "Климат, енергия и въздух" в СО.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят и казват публично представителите на политическите партии и висшите държавни служители, може би ви е направила впечатление една дума. Думичка, бих я нарекла, защото някак между другото се промуши..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и политики в Lege Artis разговаряме с д-р Петя Стратиева , председател на Национален алианс "Редки болести България". Европейската седмица на редките болести цели да въоръжи пациентите и..
Страната ни за поредна година е сред държавите в Европейския съюз с най-висока употреба на антибиотици, сочат данните, публикувани от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. България е една от държавите, за които тази година ЕК специално е създала видеоигра за разясняване на антимикробната резистентност и разумната..
В рамките на рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" се обсъди темата за автобусния транспорт в България и как подготвените промени в Закона за автомобилните превози могат да повлияят на хората в малките и големите населени места. Разговорът разкри тревожни факти и различни гледни точки относно съществуващите проблеми и възможните решения...
За последните 15 години у нас се е увеличил устойчиво делът на момчетата в първи клас с тежка форма на затлъстяване. Сред първокласниците в селата затлъстяването е нараснало трикратно. Това показва анализ на здравните институции в България, направен като част от инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването при децата. Проучването от 2023..
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат..
Около 17 % от населението на България страда от диабет по данни от последния национален скрининг, проведен през 2024 година. На 14 ноември отбелязахме..
" Свой на чужда земя " e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg