В рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" през първото полугодие на литературната 2024 година Лиляна Якимова, гост в предаването и представител на студентите от Програма "Преводач/Редактор" на Софийския университет, сподели своите наблюдения и анализи за най-важните и забележителни събития и книги за годината досега.
Тя отбеляза, че студентите от програмата са много проактивни и следят както световните, така и българските събития. Якимова подчерта, че не всички събития са с положителен знак и че сред тях има и неприятни, включително скандали. Тя поясни, че те се информират за всичко, тъй като виждат как всяко събитие, дори и извън литературните, влияе на литературата.
Сред по-значимите събития Лиляна Якимова открои участието на България за първи път на Лондонския панаир на книгата. Това събитие предоставя уникална възможност за българската литература да се утвърди на световната сцена, тъй като такова участие е важна трибуна за българските писатели. Тя спомена и новината от март месец за удължаването на Панаира на книгата от 6 на 10 дни, което предизвика разногласия сред издателите, защото повече дни означават повече разходи за наем, което затруднява по-малките издателства да участват.
Лиляна сподели, че тя и колегите й от курса са били доброволци на панаира и това им е доставило голямо удоволствие. Те са забелязали, че хората четат много и разнообразна литература, включително по-нишови жанрове.
Сред другите интересни събития, които Лиляна Якимова открои, е скандалът около награждаването на романа "Вулкан" на Елена Алексиева. Тя спомена и промените във Фонд "Култура" и програма "Преводи", като подчерта, че бюджетът е увеличен четирикратно. Също така, вече могат да кандидатстват издателства от цял свят, които да попълнят данните си на английски език, което е значителна стъпка напред. В края на разговора Якимова препоръча няколко превода от български автори, като подчерта важността на добрите преводи за популяризирането на българската литература на международната сцена.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. Ден, който не винаги е бил честван като такъв и който в последните години разделя обществото на различни мнения за неговото значение. Въпреки това, фактът остава – на тази дата през 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор..
В деня, когато честваме свободата си и съхраняването на българския дух, самосъзнание и вяра, в "Нашият ден" разговаряме с Пепа Гологанова , учител по история и ръководител на кръжока по Краезнание към НЧ "Христо Ботев 1869". Гологанова разказва легендата за Калифер войвода , който бранил планинските проходи от султана. Най-сетне османският..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg