Размисли по женски за жените като цяло

Всеки е чувал думите женска работа, женска професия, женски задължения, но през последните сто години еманципацията е факт, обяснява Валентина Вълчева, писател и библиотекар във видинската регионална библиотека. Тя е автор на книгата "И будителките били жени", която включва разкази за реални исторически личности, с авторитет и влияние. Според Валентина Вълчева може да се каже, че жените вече почти са изравнили правата си с тези на мъжете и не, това не е станало без борба и без голяма саможертва от страна на тези жени, които са записали имената си в историята. Въпреки това жените все още са с  догонващата роля.  

"Това ще е така, докато в един момент полът не престане да има значение що се отнася до професия, до възможности, до талант. Мисля си, че точно по отношение на способностите на професионалните и личните качества, полът не би трябвало да има значение. Всички знаем, че само до преди стотина години професии като лекарската, на пилотите, на войниците са били строго мъжка, а сега виждаме, че редом с мъжете, жените показват не по-малко качества и в това отношение.  Реално погледнато, няма женска и мъжка работа. Всеки в дадена ситуация би могъл да върши и едната и другата. Дори в спорта, ето имаме едни прекрасни момичета, които на последната олимпиада спечелиха златни медали в едни определено силови спортове  като борба, карате, бокс. В световен мащаб момичета ни са оказаха най-добрите и смея да твърдя, че ако се изправят срещу повечето мъже, ще бъдат пак най-добрите."

В увода към изданието "И будителките били жени" Валентина Вълчева отбелязва, че желанието ѝ е да разкаже за точно определени жени с идеята, че така ще разкаже за жените като цяло. На тези жени, за които пише, се е налагало да се сблъскат с общоприетите за времето си разбирания:

"Определено много трудно е боло защото те са живели в още по-патриархални времена и ние днес макар да е модерно да се казва, че сме западно ориентирани, ние се намираме точно между запада и изтока и сме прихванали от двете посоки по малко. Тези жени определено са живели в едни трудни за тях времена, когато жената буквално не е имала право на нищо. Не е имала право да избира какво да прави с живота си, не е имала право да избира с кого  да живее живота си, дали да има деца или не. Тя е имала буквално само задължения и в един момент се появяват едни жени, които решават, че това не е справедливо и малко по-малко започват да завземат територията, така да се каже, иначе запазена за мъжете. И се получава така, че в един момент жените получават право да учат, да работят, да гласуват, да стават депутати, дори да заемат позицията на министър- председател, защо  не. В последното десетилетие станахме свидетели на едни много силни борбени жени, които поведоха цели нации. ...Тези силни жени, те са ни извоювали правото да учим наравно с мъжете, да работим наравно с мъжете и да имаме възможност да се доказваме, въпреки, че все още има какво да се желае в това отношение."

Валентина Вълчева допълва, че жените не трябва да приемат за даденост правата, които са получили, защото при проява на невнимание, могат и да бъдат изгубени.