Богдан Милчев, ИПБ: Не просто нов закон за движението по пътищата, а кодифициране на цялото законодателство

публикувано на 22.07.21 в 10:30

Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в студио на програма „Хоризонт“

Снимка: Ирина Недева

Богдан Милчев в ''Посоките на делника'', 22.07 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Експертите от Института за пътна безопасност са разработили пътна карта за развитие на безопасността, която се развива в няколко основни стълба, посочи в "Посоките на делника" директорът Богдан Милчев.

Сред тях са структурни промени в управлението на риска, създаване на стандарти за управление на риска, създаване на отворена информационна система по БДП, както и законово регламентиране на извънсистемния контрол и ангажиране на международни консултанти.

"Трябва да има консенсус в каква посока ще върви пътната безопасност. Ние предлагаме пътна карта за развитието в двегодишен период, в която нормативно да бъдат уредени ангажиментите на всички институции, отговорни за пътната безопасност, в посока да е ясно, че общата отговорност я носи доставчикът на транспортната система. С този модел на споделена отговорност, която се превърна в безотговорност, няма как да излезем победители във войната с травматизма. Необходима е нова структура за управлението на нашите пътища. АПИ е прогнила агенция, няма значение кой ще я управлява. Нашето предложение е да се обедини с Държавната агенция за пътна безопасност и да бъде извадена от МРРБ, да има ясна програма, която касае оценка на риска, а с това да се приоритизират разходите".

От Института настояват за кодифициране на цялото законодателство.

"Не просто нов Закон за движението по пътищата. Да обединим няколко основни закона, касаещи безопасността за движението по пътищата. Кодицифирането дава по-голяма устойчивост, предвидимост и тежест. Има стандарти - немски, швейцарски, трябва да работим със стандарти. Когато има казус, отваряме стандарта и виждаме какви стъпки да направим. Не просто да се издават наредби, които противоречат на законите".

Експертите от неправителствената организация предлагат и сливане на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" и Агенция "Пътна инфраструктура".

"Причината за създаването на тази Агенция е нашият институт, конкретно аз. Идеята беше да управлява риск, но няма как, ако няма изградена информационна система, събираща данните от всички 11 институции, касаещи и имащи отношение към пътната безопасност. Не можеш да управляваш риск, ако не си го оценил. Тази Агенция свърши работа единствено да прикрива недъзите и проблемите на пътната безопасност, но не и да реши един въпрос. Това е медиен инструмент на правителството за различни кампании за пътната безопасност. Нуждаем се от инструмент за управление, имащ ясна визия, боравещ с конкретни срокове. Когато имаш задачи, имаш срок. Когато трябват дейности, това струва пари. Когато се възлага дейност на институция, трябва да се знае какъв е очакваният резултат. Ако го няма, трябва да се предприемат коригиращи действия".

Автошколите трябва да бъдат модернизирани, на мнение е Милчев.

"За първи път кога човек се казва на автомобил - при родител, приятел, роднина или при инструктора? Над 80 % от хората, започващи обучение, вече са се качвали на кола. Трябва да излезем от омагьосания кръг. Истината не е удобна за автошколите. Отварянето на обучението с придружител, каквито са тенденциите по цял свят, да бъде многофазово, модерно, да започнем обучение на 16 с теория, да карат с придружител, после сами, а на базата на всичко това чак след 3 години се става шофьор. Цял свят ни го е показал, но ние сме си един пост-съветски модел. Предлагат повече часове за обучение? Не, няма нужда някой да си плаща повече, ако няма нужда от такова обучение. Принуждаваме българските кандидат-шофьори да плащат повече пари, а резултат е един и същ. Нашите инструктори не желаят да се осъвременят, съпротивляват се за симулаторите за обучение. Това е бранш, срещу който трябва твърда ръка и категорична визия. Това са хора, които изнудват правителството с протести, а целта им - да запазят статуквото".

Рязкото увеличение на жертвите при катастрофи, каквото се наблюдава в последните месеци, е резултат от политическата нестабилност, анализират експертите от Института.

"Всички държавни експерти, които пряко трябва да управляват пътната безопасност, са зависими от политическите задания. На тях политиците им казват какво да правят. Когато има политическа нестабилност, казвам го, защото съм бил в държавните институции, когато не се знае кой ще дойде на власт, ще има ли чистки, всички се потапят под водата, гледат да не бъдат забелязани, внимават какво говорят, какво правят, за да не им изяде главата някоя грешка. Доказателство за моите думи е, че откакто служебното правителство управлява ние имаме с 40 човека повече загинали, сравнено с миналата година. Така е винаги, когато има нестабилност".

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Богдан Милчев, ИПБ: Не просто нов закон за движението по пътищата, а кодифициране на цялото законодателство

Минималната работна заплата се повишава - ще има ли пари за работещите българи

Има ли край политическата криза?

Какви са последствията от горските пожари

Промени в Закона за горите предлагат от "Възраждане"

Ясен: Малкото село с големите хора

Обратното броене за Йоана Георгиева към Игрите в Лос Анджелис вече започна

Подготвят реформи в туризма - какви са реакциите в бранша

За БНР

Радио Видин